***

Ръката ми бе онемяла,

застинала над листа бял.

Една русалка я събуди,

бриз морски беше я довял.

Прочетох морските и песни,

как в пролетната и зора

била ранена и самотна

разцъфналата и душа.

Но раните със обич се лекуват

и ето - идва любовта,

донесена от морски вятър

на гларусовите крила.

На морските вълни я чака

едно пораснало момче,

то със ръцете си подпира

огряното от слънцето небе.

И тя - русалката красива

докосва го със своето сърце

и става песен морско синя

събрала двете им ръце...

Сега една любов се ражда

и сбъдва се една мечта

на младостта им срамежлива

и тръгва, влива се в света!

Един човек ...

                                 На Ачков

Един човек не мога да забравя,

един човек ме кара да не спя

един човек следа у мен остави,

един човек ме кара да горя!

Едни очи си спомням как ме гледат,

едни очи, които липсват тук,

едни очи, които ще запомня,

едни очи - като на никой друг!

Една любов,  която ме изпълни,

една любов, която ме обвзе,

една любов, която ме погълна,

една любов, която всичко взе!

За мене всичко ти направи,

за мен живота промени,

ти никога не ме забрави,

ти всичко в мене озари!
Очаквам пак да те посрещна

във свойте пламенни ръце,

дъхът ти топъл пак да срещтна,

да стоплиш моето сърце!!!

Анна Тодорова

/изготвено от Светла: http://www.svetlanageorgieva.hit.bg/